tag:blogger.com,1999:blog-69303550791110943932024-03-13T06:19:55.510-07:00село Момина църкваsunrisehttp://www.blogger.com/profile/08285729305658603045noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-6930355079111094393.post-70611530471109896562009-01-19T04:40:00.000-08:002009-01-19T04:47:26.785-08:00Янко Забунов - основател на БЗНС<div align="left"><br /><strong><em>Янко Забунов</em></strong><em><br /><strong>12.06.1868 – 19.12.1909 г.</strong></em><br /><br />Янко Забунов е роден в с. Момина църква. Сирак по майка, той напуска семейството си едва на седем годишна възраст и заминава за Сливен, където е приет за черковен слуга и там завършва първоначалното си образование. С подкрепата на общината той влиза в Садовското земеделско училище през 1883 г. и го завършва през 1886 г. Той работи като селски учител за две години и като общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890 г. Окръжната постоянна комисия в Сличен му отпуска стипендия и той следва две години винарство в Австрия. След това става учител във винарската изба в Сливен и е неин дирекрот в периода 1894-1895 г.<br />По време на следването си се влюбва в Мария Захрадник, австрийска словенка. На 18.11.1893 г. сключват брак във Виена. Имат три деца – Стефан, Кирил и дъщеря, която умира малка през 1909 г.<br />На 10.01.1894 г. издава сп. Орало, с мото “Оралото и мотиката хранят цял свят”. От списанието са издадени само 6 броя, след което то става орган на Българското земеделско дружество.<br />Забунов е управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец през 1895-1897 г. и Директор на Плевенското винарско училище през 1897 г., предназначен е за земеделски надзирател при Окръжния Съвет през 1899 г.<br />Забунов е в контакт с учители (Коста Илиев, Никола Корманов, К.Малков) в земеделските училища в Садово и Образцов чифлик в Русе. На 12.06.1899 в Русе е подписано споразумение за издаване на в-к Земеделска защита на мястото на вестниците Земеделец и Винарско-земеделски вестник, с редактор Янко Забунов. Първият брой излиза на 6/9. На 14.12.1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на зараждащото се земеделско движение, финансирано предимно с лични негови заеми.<br />Първият земеделски конгрес се провежда от 28 до 30 декември 1899 г. в Плевен. На него е приет устав на БЗС. Избрано е и съюзно ръководство, начело с Янко Забунов.Развитието на БЗС след І конгрес постепенно довежда до неговото масовизиране и превръщането му в политическа партия. На ІІ конгрес, проведен от 3 до 5 декември 1900 г. в София, надделява отново крилото на Янко Забунов, което е против политизирането на съюза, но той взема участие в изборите за ХІ Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 2 мандата. Това активизира онова крило в БЗС, начело с Димитър Драгиев, което настоява за превръщането на съюза в политическа партия. На ІІІ конгрес на БЗС, проведен от 12 до 14 октомври 1901 г. в София, той е преименуван на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е обявен за политико-икономическа организация.На ІV конгрес на БЗНС в Шумен от 5 до 8 октомври 1902 г. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Забунов се връща на поста си като директор на винарското училище. Установява Трифон Зарезан като празник на лозарите. На 01.01.1909 г. Плевенското винарско училище е затворено, Забунов е уволнен от служба два месеца преди да стече право на пенсия. Приет е за държавен агроном в Плевен.<br />Отначало поддържа професионално-просветния характер на Съюза, но приема наложилото се решение за неговия политически характер. Забунов остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в прииждащите млади хора в Съюза.<br />Забунов остава в историята на земеделското движение в Бъгария като създател и ръководител на организацията. В родното му семо Момина църква има негов паметник в знак на признателност. </div>sunrisehttp://www.blogger.com/profile/08285729305658603045noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6930355079111094393.post-45117737947242026322009-01-18T03:03:00.000-08:002009-01-19T08:00:03.197-08:00Странджански фолклор<span style="font-family:georgia;"><strong>Поп Слав предаде четата на Георги Кондолов<br /></strong><br /><em>Кондолов изпраща писмо до поп Слав да отиде при дрожината му, но попът извършва предателство. Турците залавят Тодор мухтарина и Стоян бакалина и ги затварят в Одринския затвор.<br /></em><br />Попе ле, папа Славе ле,<br />пяха ли, попе, петлите,<br />скоро ли, попе, ще съмне?<br />Вейке ми додя да сядя,<br />ха да се, попе, разходим<br />по краят, по гувеньньята!<br />Станали, та са изляли,<br />попът на Васил думаше:<br />- Надолу, Василь, ще земем,<br />надолу, къдя ряката!<br />Васил на попът думаше:<br />- Нагоре, попе, ще земем,<br />нагоре – към корийките!<br />Я нося книга писана,<br />писана и нагорена<br />от четерите краюве<br />от войводата Конделов<br />с осем мина дружина<br />за тебе и за Тодора,<br />Тодора Кабалията,<br />Тодора – мухтаринът ви,<br />и Стояна, бакалинът ви,<br />при него да ве заведам.<br />Я пък попа му думаше:<br />- Махни се, Василь, оттука,<br />че беля ще ми навяеш,<br />на мене и на селото.<br />И попът в Търново отиде,<br />та на турците обади.<br />Та са Тодора фатили,<br />Тодора мухтаринът хми,<br />Стояна бакалинът хми<br />и ги нагоре забрали,<br />нагоре къдя Едрене,<br />към едренските зандани.<br /><br />Село Стоилово<br /><strong><br />Да не кълне майка си</strong><br /><br />Вела на столът седяше,<br />майка си люто кълняше:<br />- Янатема те, мале ле,<br />от мене и от господя,<br />дет ме не даде, мале ле,<br />на нашто ближно комшийче,<br />излязем, влязем, видим се,<br />за вода подем, срещнем се,<br />еми ме даде, мале ле,<br />на Костадина овчарят!<br />Велина майка думаше:<br />- Ми кълна, Вело, майка си,<br />ми кълни, Вело, татка си:<br />не му бе зорят на него<br />на място да те намясти,<br />ми му бе зарят татко ти<br />да му се плодят овцяте,<br />да му се градят егреци,<br />да му се гюбрят нивите!</span><br /><span style="font-family:georgia;"><span style="font-family:lucida grande;"><strong></strong></span></span><br /><span style="font-family:georgia;"><span style="font-family:lucida grande;"><strong>Баща кълне дъщеря си, че е хубава и турците я искат</strong><br /><br />Сеймени ядат и пият у чорбаджи Никола и искат хубавата му дъщеря. Ако не я даде с добро, ще я вземат на сила. Баща й я проклина, че е толкова хубава. Тя отговаря,ч е е хубава, че е родена на личен ден Великден, къпали я с бяло мляко и я мазали с прясно масло.<br /><br /><br />Събрали са се, събрали<br />Вилаятските сеймени<br />на Бружданкинем одерът,<br />та ядат, жанъм, и пият<br />и на Никола думаха:<br />- Жанъм Никола Чорбаджи,<br />дай ни нам бяла Бружданка,<br />ко не я дадеш с добро –<br />зорлен ще ви я земеме!<br />Бружданка на стол седяше,<br />руса си коса ресяше,<br />майка хи я ситно плетяше<br />и си Бружданка кълняше:<br />- Бружданко, дъщеричко ле,<br />влязи, Бружданко, навътре,<br />да те не гледат турците,<br />не гледат, да те открадат!<br />Бружданкин татко думаше:<br />- Бружданко дъщеричко ле,<br />майка ти камень да родя,<br />ма тебе да те не родяше!<br />Влязи, Бружданко, навътре,<br />майка си в гряха ще туриш,<br />майка си и кальмана си,<br />татка си и калтята си!<br />Кя му Бружданка думаше:<br />- Тате ле, чорбажию ле,<br />недей се сърди на мене,<br />на мене и на майка ми,<br />дето ме даде хубава.<br />На личен день съм родена,<br />на личен день – Велидень,<br />и на по-личен кръстена,<br />и на по-личен – Гьоргювдень,<br />с бяло ме мляко къпали,<br />с прясно ме масло мазали!<br /><br /><strong>Няма кой да брани момите от турците<br /></strong><br />Село, село – пусто село!<br />От как се е заселило<br />турци не са минавали,<br />нито турци, нито гърци.<br />Тази вечер заминаха<br />де по двама, де по трима,<br />у Станкине девекь мина,<br />девекь мина – девекь души.<br />Бяла Станка по двор ходи,<br />по двор ходи, коси мъкне,<br />коса мъкне, сълзи рони,<br />сълзи рони и проклина:<br />- Нашто село – пусто да е,<br />пусто да е – опустяло,<br />кога няма кой да брани,<br />кой да брани малки моми,<br />малки моми – от турците!<br /><br /><br /><strong>Татари заробват девойка</strong><br /><br />Талялин вика низ село:<br />- бягайте мало и голямо,<br />да се в гората скриете –<br />татари в село дойдоха<br />татаре, баш байряктаре!<br />Сичките чули, бегали,<br />горката Рада не чула,<br />не чула и не разбрала.<br />Като татаре дойдаха,<br />тие си Рада видяли,<br />видяли и я фатили.<br />Татаре думат на Рада:<br />- Аферим, Радо, машала,<br />че носиш сърце юнашко,<br />та в село сама остана!<br />Татаре Рада забрали,<br />забрали, поробили я.<br /><br /><br /><strong>Не иска булка да стане</strong><br /><br /><br />Иван събира, тръгнова<br />с Тодора и съм Михаля<br />дребен добитък да сбират,<br />дребен добитък овньове<br />и по-дремни шилета.<br />Та през Велика минали,<br />на велика хоро играли.<br />Гледал бе, Иван, гледал бе,<br />гледал бе, отбировал бе.<br />Отбирал бе бяла Марийка,<br />проводи, та я поиска.<br />Марийка плаче, не рачи,<br />не рачи булка да стане.<br />Михаль я силом силеше:<br />- Земи го, бяла марийко,<br />Иван е чуен болярин,<br />болярин, още дюлгерин,<br />той прави къщи високи,<br />високи, та чардаклии,<br />широки, дорт кюшелии!<br />Марийка плаче, не рачи,<br />не рачи булка да стане!<br /><br /><br /><strong>Любето й не се върнало</strong><br /><br />Величка стои на балкон,<br />Бяла тантела плетяше.<br />Отдолу идат войници,<br />тие Величка думаха:<br />- Величко, та главеничко,<br />на ти, Величко, тва писмо –<br />от твойто първо любовье!<br />Величка юбзе писмото,<br />юбзе го и го отвори.<br />Като писмото четяше<br />и дремни сълзи роняше,<br />Сърбия люто кълняше:<br />- Проклета да е сърбия,<br />че който поде в Сърбия –<br />вейке се назъкь не връща!<br />И мойто любе отиде –<br />и той се назъкь не върна.<br /></span><br /><br /><br /><br /></span><span style="font-family:georgia;"></span>sunrisehttp://www.blogger.com/profile/08285729305658603045noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6930355079111094393.post-85847450511982087212009-01-16T10:42:00.000-08:002009-01-18T08:42:39.742-08:00село Момина църква - история на името и географско разположениеЛетопис<br /><br />Най-старите сведения за село Момина църква датират от 11 юли 1618 г.В документа селото е посочено като Казълджа килиса и по това време в него живеят 17 семейства.<br />По-късно името се променя на Казъклисе. От 1934 г. Носи българския си превод – Момина църква. Името на селото е свързано с легендата за красавицата Каля, за която Реджеб паша заплатил откип, достатъчен за построяването на църква. Сянката и била вградена в зидовете на църквата и тя починала преди да отиде в турския харем. Така мома Каля осигурила и пари за строежа, и здравината на построената църква. Има още една легенда, която се разказва из селото. В нея се разказва за хубавата мома Неделя, за която турски бей изпратил заптиета да му я отвлекат за харема. За да запази честта си и за да не стане ханъма на бея, Неделя побягнала през скритата врата на къщата (кепенка), но навън вълял проливен дъжд. Дъждът отнесъл дървения мост на реката. Без да се замисли момата се хвърлила в мътните води и се одавила пред погледа на тичащите след нея заптиета. Нейния брат помолил свещеника на селото да погребе тялото й в църковния двор. Така и станало. За това турците нарекли селото “казъклисе”, в превод на български “Момина църква”.<br />През 1944 г. е преименувано на Желязково, по името на Желязко Коюмджиев, местен деятел на БКП. Това име селото носи до 1994 г., когато с президентски указ възтановено първоначалното му по поетично име.<br />В летописа на Момина църква е отбелязана трагична страница, свързана с отстъплението на турските войски по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато жертва на башибозуците стават 270 деца, мъже и жени, и биват опожарени 40 къщи.<br />С борбите за национално освобождение се свързват имената за Левски и Стефан Караджа, а по-късно и на Лазар Маджаров и Михаил Герджиков. По време на войната от 1912 до 1918 г. са убити близо 100 фронтоваци от Момина църква. Момците от селото вземат участие и във Втората световна война.<br />Первото училище в селото е създадено през 1860 г., а църквата “Света Петка” е строена през 1892г. Первото читалище “Светлина” е основано през 1906 г.<br />В края ба 50-те години на миналия век село Момина църква е най-голямото село между Бургас, Одрин и Лозенград. Неговите жители в този период са наброявали 3580.<br /><br />География<br /><br />Село Момина църква се намира в Странджа планина, само на 8 км. от българо-турската граница. Момина църква е разположено в полите на гористия страндженски връх Керварска (Кервансарай), който е висок 632 м. Селото се намира на 350 м. надморска визочина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.sunrisehttp://www.blogger.com/profile/08285729305658603045noreply@blogger.com0