неделя, 18 януари 2009 г.

Странджански фолклор

Поп Слав предаде четата на Георги Кондолов

Кондолов изпраща писмо до поп Слав да отиде при дрожината му, но попът извършва предателство. Турците залавят Тодор мухтарина и Стоян бакалина и ги затварят в Одринския затвор.

Попе ле, папа Славе ле,
пяха ли, попе, петлите,
скоро ли, попе, ще съмне?
Вейке ми додя да сядя,
ха да се, попе, разходим
по краят, по гувеньньята!
Станали, та са изляли,
попът на Васил думаше:
- Надолу, Василь, ще земем,
надолу, къдя ряката!
Васил на попът думаше:
- Нагоре, попе, ще земем,
нагоре – към корийките!
Я нося книга писана,
писана и нагорена
от четерите краюве
от войводата Конделов
с осем мина дружина
за тебе и за Тодора,
Тодора Кабалията,
Тодора – мухтаринът ви,
и Стояна, бакалинът ви,
при него да ве заведам.
Я пък попа му думаше:
- Махни се, Василь, оттука,
че беля ще ми навяеш,
на мене и на селото.
И попът в Търново отиде,
та на турците обади.
Та са Тодора фатили,
Тодора мухтаринът хми,
Стояна бакалинът хми
и ги нагоре забрали,
нагоре къдя Едрене,
към едренските зандани.

Село Стоилово

Да не кълне майка си


Вела на столът седяше,
майка си люто кълняше:
- Янатема те, мале ле,
от мене и от господя,
дет ме не даде, мале ле,
на нашто ближно комшийче,
излязем, влязем, видим се,
за вода подем, срещнем се,
еми ме даде, мале ле,
на Костадина овчарят!
Велина майка думаше:
- Ми кълна, Вело, майка си,
ми кълни, Вело, татка си:
не му бе зорят на него
на място да те намясти,
ми му бе зарят татко ти
да му се плодят овцяте,
да му се градят егреци,
да му се гюбрят нивите!


Баща кълне дъщеря си, че е хубава и турците я искат

Сеймени ядат и пият у чорбаджи Никола и искат хубавата му дъщеря. Ако не я даде с добро, ще я вземат на сила. Баща й я проклина, че е толкова хубава. Тя отговаря,ч е е хубава, че е родена на личен ден Великден, къпали я с бяло мляко и я мазали с прясно масло.


Събрали са се, събрали
Вилаятските сеймени
на Бружданкинем одерът,
та ядат, жанъм, и пият
и на Никола думаха:
- Жанъм Никола Чорбаджи,
дай ни нам бяла Бружданка,
ко не я дадеш с добро –
зорлен ще ви я земеме!
Бружданка на стол седяше,
руса си коса ресяше,
майка хи я ситно плетяше
и си Бружданка кълняше:
- Бружданко, дъщеричко ле,
влязи, Бружданко, навътре,
да те не гледат турците,
не гледат, да те открадат!
Бружданкин татко думаше:
- Бружданко дъщеричко ле,
майка ти камень да родя,
ма тебе да те не родяше!
Влязи, Бружданко, навътре,
майка си в гряха ще туриш,
майка си и кальмана си,
татка си и калтята си!
Кя му Бружданка думаше:
- Тате ле, чорбажию ле,
недей се сърди на мене,
на мене и на майка ми,
дето ме даде хубава.
На личен день съм родена,
на личен день – Велидень,
и на по-личен кръстена,
и на по-личен – Гьоргювдень,
с бяло ме мляко къпали,
с прясно ме масло мазали!

Няма кой да брани момите от турците

Село, село – пусто село!
От как се е заселило
турци не са минавали,
нито турци, нито гърци.
Тази вечер заминаха
де по двама, де по трима,
у Станкине девекь мина,
девекь мина – девекь души.
Бяла Станка по двор ходи,
по двор ходи, коси мъкне,
коса мъкне, сълзи рони,
сълзи рони и проклина:
- Нашто село – пусто да е,
пусто да е – опустяло,
кога няма кой да брани,
кой да брани малки моми,
малки моми – от турците!


Татари заробват девойка

Талялин вика низ село:
- бягайте мало и голямо,
да се в гората скриете –
татари в село дойдоха
татаре, баш байряктаре!
Сичките чули, бегали,
горката Рада не чула,
не чула и не разбрала.
Като татаре дойдаха,
тие си Рада видяли,
видяли и я фатили.
Татаре думат на Рада:
- Аферим, Радо, машала,
че носиш сърце юнашко,
та в село сама остана!
Татаре Рада забрали,
забрали, поробили я.


Не иска булка да стане


Иван събира, тръгнова
с Тодора и съм Михаля
дребен добитък да сбират,
дребен добитък овньове
и по-дремни шилета.
Та през Велика минали,
на велика хоро играли.
Гледал бе, Иван, гледал бе,
гледал бе, отбировал бе.
Отбирал бе бяла Марийка,
проводи, та я поиска.
Марийка плаче, не рачи,
не рачи булка да стане.
Михаль я силом силеше:
- Земи го, бяла марийко,
Иван е чуен болярин,
болярин, още дюлгерин,
той прави къщи високи,
високи, та чардаклии,
широки, дорт кюшелии!
Марийка плаче, не рачи,
не рачи булка да стане!


Любето й не се върнало

Величка стои на балкон,
Бяла тантела плетяше.
Отдолу идат войници,
тие Величка думаха:
- Величко, та главеничко,
на ти, Величко, тва писмо –
от твойто първо любовье!
Величка юбзе писмото,
юбзе го и го отвори.
Като писмото четяше
и дремни сълзи роняше,
Сърбия люто кълняше:
- Проклета да е сърбия,
че който поде в Сърбия –
вейке се назъкь не връща!
И мойто любе отиде –
и той се назъкь не върна.




1 коментар:

  1. Това са 5 стари странджански песни, които публикувах за любителите на български фолклор. Това е само малка част от събраните из Странджа песни, които все още се пеят по съборите, но никой освен хората от моя край не ги знае. Не ги знаят, защото Слави Трифонов не се е сетил да ги изпее и да им по украси текста.
    Песните са от селата Граматиково, Заберново и Вършило.

    ОтговорИзтриване