понеделник, 19 януари 2009 г.

Янко Забунов - основател на БЗНС


Янко Забунов
12.06.1868 – 19.12.1909 г.


Янко Забунов е роден в с. Момина църква. Сирак по майка, той напуска семейството си едва на седем годишна възраст и заминава за Сливен, където е приет за черковен слуга и там завършва първоначалното си образование. С подкрепата на общината той влиза в Садовското земеделско училище през 1883 г. и го завършва през 1886 г. Той работи като селски учител за две години и като общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890 г. Окръжната постоянна комисия в Сличен му отпуска стипендия и той следва две години винарство в Австрия. След това става учител във винарската изба в Сливен и е неин дирекрот в периода 1894-1895 г.
По време на следването си се влюбва в Мария Захрадник, австрийска словенка. На 18.11.1893 г. сключват брак във Виена. Имат три деца – Стефан, Кирил и дъщеря, която умира малка през 1909 г.
На 10.01.1894 г. издава сп. Орало, с мото “Оралото и мотиката хранят цял свят”. От списанието са издадени само 6 броя, след което то става орган на Българското земеделско дружество.
Забунов е управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец през 1895-1897 г. и Директор на Плевенското винарско училище през 1897 г., предназначен е за земеделски надзирател при Окръжния Съвет през 1899 г.
Забунов е в контакт с учители (Коста Илиев, Никола Корманов, К.Малков) в земеделските училища в Садово и Образцов чифлик в Русе. На 12.06.1899 в Русе е подписано споразумение за издаване на в-к Земеделска защита на мястото на вестниците Земеделец и Винарско-земеделски вестник, с редактор Янко Забунов. Първият брой излиза на 6/9. На 14.12.1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на зараждащото се земеделско движение, финансирано предимно с лични негови заеми.
Първият земеделски конгрес се провежда от 28 до 30 декември 1899 г. в Плевен. На него е приет устав на БЗС. Избрано е и съюзно ръководство, начело с Янко Забунов.Развитието на БЗС след І конгрес постепенно довежда до неговото масовизиране и превръщането му в политическа партия. На ІІ конгрес, проведен от 3 до 5 декември 1900 г. в София, надделява отново крилото на Янко Забунов, което е против политизирането на съюза, но той взема участие в изборите за ХІ Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 2 мандата. Това активизира онова крило в БЗС, начело с Димитър Драгиев, което настоява за превръщането на съюза в политическа партия. На ІІІ конгрес на БЗС, проведен от 12 до 14 октомври 1901 г. в София, той е преименуван на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е обявен за политико-икономическа организация.На ІV конгрес на БЗНС в Шумен от 5 до 8 октомври 1902 г. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Забунов се връща на поста си като директор на винарското училище. Установява Трифон Зарезан като празник на лозарите. На 01.01.1909 г. Плевенското винарско училище е затворено, Забунов е уволнен от служба два месеца преди да стече право на пенсия. Приет е за държавен агроном в Плевен.
Отначало поддържа професионално-просветния характер на Съюза, но приема наложилото се решение за неговия политически характер. Забунов остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в прииждащите млади хора в Съюза.
Забунов остава в историята на земеделското движение в Бъгария като създател и ръководител на организацията. В родното му семо Момина църква има негов паметник в знак на признателност.

неделя, 18 януари 2009 г.

Странджански фолклор

Поп Слав предаде четата на Георги Кондолов

Кондолов изпраща писмо до поп Слав да отиде при дрожината му, но попът извършва предателство. Турците залавят Тодор мухтарина и Стоян бакалина и ги затварят в Одринския затвор.

Попе ле, папа Славе ле,
пяха ли, попе, петлите,
скоро ли, попе, ще съмне?
Вейке ми додя да сядя,
ха да се, попе, разходим
по краят, по гувеньньята!
Станали, та са изляли,
попът на Васил думаше:
- Надолу, Василь, ще земем,
надолу, къдя ряката!
Васил на попът думаше:
- Нагоре, попе, ще земем,
нагоре – към корийките!
Я нося книга писана,
писана и нагорена
от четерите краюве
от войводата Конделов
с осем мина дружина
за тебе и за Тодора,
Тодора Кабалията,
Тодора – мухтаринът ви,
и Стояна, бакалинът ви,
при него да ве заведам.
Я пък попа му думаше:
- Махни се, Василь, оттука,
че беля ще ми навяеш,
на мене и на селото.
И попът в Търново отиде,
та на турците обади.
Та са Тодора фатили,
Тодора мухтаринът хми,
Стояна бакалинът хми
и ги нагоре забрали,
нагоре къдя Едрене,
към едренските зандани.

Село Стоилово

Да не кълне майка си


Вела на столът седяше,
майка си люто кълняше:
- Янатема те, мале ле,
от мене и от господя,
дет ме не даде, мале ле,
на нашто ближно комшийче,
излязем, влязем, видим се,
за вода подем, срещнем се,
еми ме даде, мале ле,
на Костадина овчарят!
Велина майка думаше:
- Ми кълна, Вело, майка си,
ми кълни, Вело, татка си:
не му бе зорят на него
на място да те намясти,
ми му бе зарят татко ти
да му се плодят овцяте,
да му се градят егреци,
да му се гюбрят нивите!


Баща кълне дъщеря си, че е хубава и турците я искат

Сеймени ядат и пият у чорбаджи Никола и искат хубавата му дъщеря. Ако не я даде с добро, ще я вземат на сила. Баща й я проклина, че е толкова хубава. Тя отговаря,ч е е хубава, че е родена на личен ден Великден, къпали я с бяло мляко и я мазали с прясно масло.


Събрали са се, събрали
Вилаятските сеймени
на Бружданкинем одерът,
та ядат, жанъм, и пият
и на Никола думаха:
- Жанъм Никола Чорбаджи,
дай ни нам бяла Бружданка,
ко не я дадеш с добро –
зорлен ще ви я земеме!
Бружданка на стол седяше,
руса си коса ресяше,
майка хи я ситно плетяше
и си Бружданка кълняше:
- Бружданко, дъщеричко ле,
влязи, Бружданко, навътре,
да те не гледат турците,
не гледат, да те открадат!
Бружданкин татко думаше:
- Бружданко дъщеричко ле,
майка ти камень да родя,
ма тебе да те не родяше!
Влязи, Бружданко, навътре,
майка си в гряха ще туриш,
майка си и кальмана си,
татка си и калтята си!
Кя му Бружданка думаше:
- Тате ле, чорбажию ле,
недей се сърди на мене,
на мене и на майка ми,
дето ме даде хубава.
На личен день съм родена,
на личен день – Велидень,
и на по-личен кръстена,
и на по-личен – Гьоргювдень,
с бяло ме мляко къпали,
с прясно ме масло мазали!

Няма кой да брани момите от турците

Село, село – пусто село!
От как се е заселило
турци не са минавали,
нито турци, нито гърци.
Тази вечер заминаха
де по двама, де по трима,
у Станкине девекь мина,
девекь мина – девекь души.
Бяла Станка по двор ходи,
по двор ходи, коси мъкне,
коса мъкне, сълзи рони,
сълзи рони и проклина:
- Нашто село – пусто да е,
пусто да е – опустяло,
кога няма кой да брани,
кой да брани малки моми,
малки моми – от турците!


Татари заробват девойка

Талялин вика низ село:
- бягайте мало и голямо,
да се в гората скриете –
татари в село дойдоха
татаре, баш байряктаре!
Сичките чули, бегали,
горката Рада не чула,
не чула и не разбрала.
Като татаре дойдаха,
тие си Рада видяли,
видяли и я фатили.
Татаре думат на Рада:
- Аферим, Радо, машала,
че носиш сърце юнашко,
та в село сама остана!
Татаре Рада забрали,
забрали, поробили я.


Не иска булка да стане


Иван събира, тръгнова
с Тодора и съм Михаля
дребен добитък да сбират,
дребен добитък овньове
и по-дремни шилета.
Та през Велика минали,
на велика хоро играли.
Гледал бе, Иван, гледал бе,
гледал бе, отбировал бе.
Отбирал бе бяла Марийка,
проводи, та я поиска.
Марийка плаче, не рачи,
не рачи булка да стане.
Михаль я силом силеше:
- Земи го, бяла марийко,
Иван е чуен болярин,
болярин, още дюлгерин,
той прави къщи високи,
високи, та чардаклии,
широки, дорт кюшелии!
Марийка плаче, не рачи,
не рачи булка да стане!


Любето й не се върнало

Величка стои на балкон,
Бяла тантела плетяше.
Отдолу идат войници,
тие Величка думаха:
- Величко, та главеничко,
на ти, Величко, тва писмо –
от твойто първо любовье!
Величка юбзе писмото,
юбзе го и го отвори.
Като писмото четяше
и дремни сълзи роняше,
Сърбия люто кълняше:
- Проклета да е сърбия,
че който поде в Сърбия –
вейке се назъкь не връща!
И мойто любе отиде –
и той се назъкь не върна.




петък, 16 януари 2009 г.

село Момина църква - история на името и географско разположение

Летопис

Най-старите сведения за село Момина църква датират от 11 юли 1618 г.В документа селото е посочено като Казълджа килиса и по това време в него живеят 17 семейства.
По-късно името се променя на Казъклисе. От 1934 г. Носи българския си превод – Момина църква. Името на селото е свързано с легендата за красавицата Каля, за която Реджеб паша заплатил откип, достатъчен за построяването на църква. Сянката и била вградена в зидовете на църквата и тя починала преди да отиде в турския харем. Така мома Каля осигурила и пари за строежа, и здравината на построената църква. Има още една легенда, която се разказва из селото. В нея се разказва за хубавата мома Неделя, за която турски бей изпратил заптиета да му я отвлекат за харема. За да запази честта си и за да не стане ханъма на бея, Неделя побягнала през скритата врата на къщата (кепенка), но навън вълял проливен дъжд. Дъждът отнесъл дървения мост на реката. Без да се замисли момата се хвърлила в мътните води и се одавила пред погледа на тичащите след нея заптиета. Нейния брат помолил свещеника на селото да погребе тялото й в църковния двор. Така и станало. За това турците нарекли селото “казъклисе”, в превод на български “Момина църква”.
През 1944 г. е преименувано на Желязково, по името на Желязко Коюмджиев, местен деятел на БКП. Това име селото носи до 1994 г., когато с президентски указ възтановено първоначалното му по поетично име.
В летописа на Момина църква е отбелязана трагична страница, свързана с отстъплението на турските войски по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато жертва на башибозуците стават 270 деца, мъже и жени, и биват опожарени 40 къщи.
С борбите за национално освобождение се свързват имената за Левски и Стефан Караджа, а по-късно и на Лазар Маджаров и Михаил Герджиков. По време на войната от 1912 до 1918 г. са убити близо 100 фронтоваци от Момина църква. Момците от селото вземат участие и във Втората световна война.
Первото училище в селото е създадено през 1860 г., а църквата “Света Петка” е строена през 1892г. Первото читалище “Светлина” е основано през 1906 г.
В края ба 50-те години на миналия век село Момина църква е най-голямото село между Бургас, Одрин и Лозенград. Неговите жители в този период са наброявали 3580.

География

Село Момина църква се намира в Странджа планина, само на 8 км. от българо-турската граница. Момина църква е разположено в полите на гористия страндженски връх Керварска (Кервансарай), който е висок 632 м. Селото се намира на 350 м. надморска визочина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.