Янко Забунов
12.06.1868 – 19.12.1909 г.
Янко Забунов е роден в с. Момина църква. Сирак по майка, той напуска семейството си едва на седем годишна възраст и заминава за Сливен, където е приет за черковен слуга и там завършва първоначалното си образование. С подкрепата на общината той влиза в Садовското земеделско училище през 1883 г. и го завършва през 1886 г. Той работи като селски учител за две години и като общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890 г. Окръжната постоянна комисия в Сличен му отпуска стипендия и той следва две години винарство в Австрия. След това става учител във винарската изба в Сливен и е неин дирекрот в периода 1894-1895 г.
По време на следването си се влюбва в Мария Захрадник, австрийска словенка. На 18.11.1893 г. сключват брак във Виена. Имат три деца – Стефан, Кирил и дъщеря, която умира малка през 1909 г.
На 10.01.1894 г. издава сп. Орало, с мото “Оралото и мотиката хранят цял свят”. От списанието са издадени само 6 броя, след което то става орган на Българското земеделско дружество.
Забунов е управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец през 1895-1897 г. и Директор на Плевенското винарско училище през 1897 г., предназначен е за земеделски надзирател при Окръжния Съвет през 1899 г.
Забунов е в контакт с учители (Коста Илиев, Никола Корманов, К.Малков) в земеделските училища в Садово и Образцов чифлик в Русе. На 12.06.1899 в Русе е подписано споразумение за издаване на в-к Земеделска защита на мястото на вестниците Земеделец и Винарско-земеделски вестник, с редактор Янко Забунов. Първият брой излиза на 6/9. На 14.12.1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на зараждащото се земеделско движение, финансирано предимно с лични негови заеми.
Първият земеделски конгрес се провежда от 28 до 30 декември 1899 г. в Плевен. На него е приет устав на БЗС. Избрано е и съюзно ръководство, начело с Янко Забунов.Развитието на БЗС след І конгрес постепенно довежда до неговото масовизиране и превръщането му в политическа партия. На ІІ конгрес, проведен от 3 до 5 декември 1900 г. в София, надделява отново крилото на Янко Забунов, което е против политизирането на съюза, но той взема участие в изборите за ХІ Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 2 мандата. Това активизира онова крило в БЗС, начело с Димитър Драгиев, което настоява за превръщането на съюза в политическа партия. На ІІІ конгрес на БЗС, проведен от 12 до 14 октомври 1901 г. в София, той е преименуван на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е обявен за политико-икономическа организация.На ІV конгрес на БЗНС в Шумен от 5 до 8 октомври 1902 г. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Забунов се връща на поста си като директор на винарското училище. Установява Трифон Зарезан като празник на лозарите. На 01.01.1909 г. Плевенското винарско училище е затворено, Забунов е уволнен от служба два месеца преди да стече право на пенсия. Приет е за държавен агроном в Плевен.
Отначало поддържа професионално-просветния характер на Съюза, но приема наложилото се решение за неговия политически характер. Забунов остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в прииждащите млади хора в Съюза.
Забунов остава в историята на земеделското движение в Бъгария като създател и ръководител на организацията. В родното му семо Момина църква има негов паметник в знак на признателност.
